„Самото учение, преподавано днес от духовете, не съдържа нищо ново; ние го намираме откъслечно у много философи: индийски, египетски и гръцки, а като цяло – в учението на Христос. Каква е тогава ползата от спиритизма? Той потвърждава с нови аргументи и доказва с факти истини, които не са били признати или са били зле разбрани, възстановявайки истинския им смисъл, който е бил тълкуван неправилно.
От религиозна гледна точка спиритизмът се основава на фундаменталните истини на всички религии: на съществуването на Бог, съществуването на душата, безсмъртието, наградата и наказанието в бъдеще; но той няма никакво особено богослужение. Неговата цел е да докаже на невярващите или на съмняващите се, че душата съществува, че тя надживява тялото, че след смъртта тя понася последствията от доброто и злото, извършени от нея по време на телесния живот; тези истини се съдържат и във всички религии. Като вяра в духовете спиритизмът принадлежи еднакво на всички религии и на всички народи, защото навсякъде, където има хора, има и души (или духове), защото техните прояви са съществували винаги и защото разказите за тях се намират във всички религии без изключение.
И така, може да си гръцки ортодокс или римски католик, протестант, евреин или мюсюлманин и да вярваш в проявите на духовете, следователно – да бъдеш и спиритист, и това се доказва от факта, че спиритизмът има съмишленици във всички секти. Като нравствено учение спиритизмът е християнско учение, защото е развитие и приложение на учението на Христос – едно чисто учение, чието превъзходство не се оспорва от никого; очевидно доказателство, че това учение е закон Божи; неговата нравственост е достъпна за всички.“
Алан Кардек (1804–1869), Le Spiritisme à sa plus simple expression, 1862. Цитат по Алан Кардек. Книга на духовете. Изд. „Астрала“, С., 1994, с. 16, 17
