Обзорната книга Учителя излиза за пръв път през 1947 г. и е написана от четирима от най-близките ученици и стенографи на Учителя Петър Дънов (1864–1944). Това е фундаментална, основополагаща книга за учението на Учителя, въведение в космоса на неговата личност, слово и духовно познание. Това е една от най-важните книги, свързани с него, която стои редом до още няколко подобни.
Методи Константинов, който е главният автор на книгата, пише:
„Вътрешно стоях на твърдото становище, което многократно бях проверявал в многобройните си разговори с Учителя, а именно, че трябва да се напише една книга, която да служи като врата за въвеждане на индивидите, обществата и народите във високо идейния свят на Учителя, в новия светоглед, който трябваше да приеме човечеството. Тази мисъл ме ръководеше при изграждането архитектониката на книгата „Учителя". Първият дял – „Животопис и творчество“, имаше за задача да разкрие великия и гигантски духовен образ на Учителя, а вторият – „Идеи“, разкриваше дълбоките съкровищници на знанието, което ни даде Учителя чрез своето слово.“
„Ние само желаехме да споделим тези големи съкровища с будните души, които действително обичат истината и ще бъдат едни добри работници. Книгата се яви на сцената в един момент, когато действително приятелите чувстваха тежката физическа загуба от заминаването на Учителя. Тази книга, наситена с много топли чувства и с много мощни идеи и схващания за самата същност на учението, дойде като един балсам на незаздравялата рана.“
„Когато излезе книгата „Учителя", Борис, Мария и Боян занасят по една книга в Горницата на Учителя и я слагат на масата му, в знак на благодарност, че е излязла такава книга. Били са в молитва. Изведнъж електрическата крушка в стаята светва, макар че са стояли пред масата и никой не е посегнал към ключа. Това е бил един невидим отговор и одобрение на Учителя към книгата. Аз не присъствах тогава там.“
Борис Николов, който е роден на днешния 30 декември, през 1900 г., дарява огромна сума пари, всичките си спестявания, за издаването на книгата.
Методи Константинов и Мария Тодорова са учили философия в университета, а Боян Боев и Борис Николов – естествени науки.
Книгата е изпълнена с цитати на Учителя от личния архив на авторите, които не се срещат другаде.
* * *
„Лицето на Учителя беше красиво. То изразяваше спокойна сила, вътрешен мир. Челото – право, ясно. Очите – леко наведени, носът – правилен, скулите – широки; те му придаваха мощ, устойчивост. Брадата – хубаво очертана. Общият израз – добър, бащински. Погледът му беше дълбок, благ и чист. В него нямаше никакво раздвоение. Очите изразяваха само една мисъл – любов и безкористие. Понякога в този поглед се чувстваше нежността на майката, понякога – силата и добрината на бащата. Той имаше сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, насърчаваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В този поглед грееше предвечната мъдрост на Великия. Пред него въпросите се поставяха просто и ясно. Понякога през него струеше слънчевата радост на един възвишен свят. Ала друг път прозираше скръбта на цялото човечество. В него никога не се забелязваше упрек и осъждане, нямаше никакво насилие. Ала всеки изпитваше желание да му се довери, да разкрие душата си. Когато този поглед срещнеше красотата или доброто, в него светеше детинска радост. Присъствието на хубава светла мисъл се чувстваше у него. Този поглед винаги и съвършено изразяваше истината.“
„Учителя се хранеше скромно, не обичаше пищните трапези. Плодовете бяха любимата му храна. Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове. Той казваше, че те идат от един възвишен свят. С тях свързваше много хубави идеи, мисли и чувства и даваше методи как да се ползваме от силите, които съдържат. Плодовете Учителя считаше за идеална храна.“
„Учителя обичаше светлината – обилната светлина. Около него всякога имаше светлина – и в пряк, и в преносен смисъл. Обстановката, при която живееше и работеше Учителя, беше скромна. Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност. Когато трябваше обаче беше щедър. Знаеше кога и как да дава. Използваше всеки случай, за да предаде един урок на учениците. Само така имаха за Него смисъл материалните блага. Иначе, сами по себе си, като обект за постижение, те нямаха значение. Никога и за нищо той не казваше, че е негово. Учителя казва: „Истинският дом на човека е в душата му. Той няма дом отвън.“
„Учителя работеше през всичките часове на денонощието. Той използваше за работа и часовете, когато шумът на обикновения живот затихваше – тихите нощни или ранните утринни часове. През тях често се виждаше стаята му да свети. Учителя почиваше малко, работеше много…“
„Работата, която той извърши, е колосална по своя обем и значение. Той беше неуморим работник, строг към работата си и същевременно любящ.“
„Работата, която Учителя извършваше, беше огромна и всестранна... Всеки в своята специалност можеше да получи от Учителя ценни знания. При него идваха хора от разни професии, с най-различно обществено положение. На всекиго даваше упътвания. На земеделеца даваше ценни правила как да работи, как да отглежда своите култури според великата Божествена наука.“
„Веднъж един стар и опитен юрист поиска да провери как Учителя разбира правото. Той остана крайно учуден от обширните познания и дълбокото прозрение, което Учителя показваше в тази област.
В областта на хигиената и медицината Учителя даде много ценни знания, правила и методи за поддържане на здравето и лекуване на болния.“
„Писатели, поети, изобретатели идваха при Учителя. На всички
той даваше идеи, ценни съвети, напътстваше ги към бъдещето.
Божественото Знание е необходимо във всички области на живота, то разкрива едно
бъдеще, което сега идва. Учителя беше носител на това знание. Той даваше с щедра
ръка, ала законът е такъв: „Търсете, хлопайте, искайте.“
„Небесни пратеници посещаваха Учителя. Той знаеше как да ги
посреща, знаеше как да вдъхне в нас едно свещено отношение към тях.
Всяка работа Учителя започваше с молитва. И след свършването на всяка работа
пак благодареше с молитва.“
„За съзерцанието Учителя казва:
„Съзерцанието – това е онзи свещен момент, когато възвишени образи изпълват
съзнанието на ученика.“
Понякога той се оттегляше и в тишина и мълчание се отдаваше на размишление и
съзерцание. След такива моменти излизаше озарен от нова светлина, изпълнен със
сила и мощ, даваше нови идеи, нова мисъл. Тогава негово слово се изливаше в
съвършени, чисти, кристални форми. Той казва:
„Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, Слънцето и звездите. В
душата си ученикът винаги слуша говора на Бога. Тогава страхът изчезва и у него
настъпва дълбок мир. Той е свободен.“
„Той предвиждаше онова, което имаше да стане, и вземаше мерки навреме. В такива случаи той действаше бързо и решително. Нямаше време за обяснения. Веднъж в Рила нареди да се дигне лагерът и да слизаме веднага. Всичко се извърши с най-голямата възможна бързина. Само няколко часа след това се разрази голяма буря и такъв проливен дъжд, че реките излязоха от леглата си и едва не ни отнесоха с колите. В такива случаи трябва само да се действа.“
„На друго място казва:
„Някой пита кой съм аз. Аз съм пратен от Божествения свят да
изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ.
Всеки, който проповядва Божественото учение, е неуязвим. Божественото учение е
неделимо. То е било в миналото, е сега, ще бъде утре. Следователно не е важно
кой го е проповядвал, кой днес го проповядва, кой ще го проповядва утре.
Божият Дух е един и същ във всички времена и епохи. Следователно никоя сила в
света не е в състояние да Го победи.“
За мисията на Божественото Слово той казва:
„Онова, което аз говорих четиридесет години, то вече изпълни света. От него той
не може да се освободи. То не е мое. То е Божествено. Един ден хората отвътре
ще го приемат.“
Пак за своята мисия той казва:
„Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде нов свят, ново Небе,
нова Земя и да промени всички хора. Това ще стане…“
Из обзорната книга Учителя, изд. „Бяло Братство“, С., 2015, частта Духовният образ на Учителя
