Дук де Помар

Представяме ви окултния роман Безсмъртна любов от Дук де Помар.

Една изключителна книга, един шедьовър на литературата, в който има много езотерика, красота, любов и много психология за отношенията между хората, които се развиват в различните прераждания. Роман за кармата, сродните души и еволюцията на душата. В него има много важни неща. 

 

В романа, любимата на главния герой, Конхита, умира и му се явява като дух, който му разказва за техните минали прераждания през вековете и за връзката им с някои близки души. 

 

Авторът е роден през 1854 г. и е син на видна теософка и спиритистка, за която в книгата пише, че имат вековна духовна връзка. И двамата имат сериозна окултна подготовка и са посещавали редица медиумични сеанси по онова време. Дук де Помар има общо 5 романа, най-вероятно свързани един с друг, но за останалите няма много информация. 

 

На български книгата е преведена още през 1895 г. от Анастасия Узунова-Желязкова, също видна спиритистка и теософка от Варна, по-късно една от първите ученички на Учителя Петър Дънов и първи ученик от Варна; издадена е от д-р Георги Миркович. Твърди се, че Учителя е препоръчвал тази книга на първите ученици, около 1900 г. и е казвал, че е по истински случай (но с променени имена). 

 

* * *

 

„Един от най-важните закони за човешкия живот на земята е законът за прераждането, или превъплъщението надушите. Прераждането е подчинено на закона на кармата, или по-общо казано – на закона за причинността и следствието, който е направляван от Висшия разум на живота.

И тъй, основният, най-важният закон на живота е еволюцията. Еволюцията обаче е възможна за човека само благодарение на неговите последователни въплъщения на земята. Земята е училище, създадено за хората, за човешките души, за да учат в него. В това училище има много класове и отделения. И отделните човешки души в зависимост от развитието си се намират в различни класове или отделения. Това велико училище на живота не може да се завърши в едно кратко земно съществуване. На земята има толкова много да се учи! Тя предоставя такива големи възможности за човека да развива своя ум, своето сърце и своята воля!

Предвидено е всичко необходимо, за да може човек да върви към своята единствена истинска цел – усъвършенстването, което го води към Бога.

Ние сме живели много пъти на земята. Страдали сме, любили сме, мразили сме, увличали сме се, заблуждавали сме се, отново сме намирали правия път, попадали сме при най-различни условия – в богатство и в бедност, имали сме власт или сме били в робство, изобщо преминали сме през всички възможни положения и винаги сме се учили от придобитите опитности. Само благодарение на последователните съществувания сме могли днес да станем това, което сме – да достигнем сегашната степен на нашето развитие…

 

Човешката душа крие у себе си много тайни, много загадки. Тя не е само това, което на пръв поглед виждаме. Тя има едно минало - обширно и невидимо, в чиито тайнствени, безконечни лабиринти може да се вглъби само този, който умее да проникне и да види миналите си прераждания. Това минало именно определя нашето настояще. В него са истинските корени на всичките ни по-важни преживявания. То ни прави такива, каквито сме.“

„Любовта стои над всяка логика. Тя е единствената върховна реалност, за която сякаш ограничената земна причинност няма никакво значение. Тя е това, което черпи своите жизнени сокове направо от първопричината на живота, от Бога, а не от ограничените и временни условия на нашия земен живот. Единствената истинска светлина, единственото най-приемливо разяснение на неразгаданата тайна на любовта може да ни даде само учението за предопределеността – за изначалната връзка на душите двойки.

За всеки мъж има предопределена само една-единствена жена. И за всяка жена има предопределен само един-единствен мъж. От самото начало на тяхното съществуване, от зазоряването на техния живот като самостоятелни, току-що излезли от Бога, души те са определени един за друг, те са свързани с неразкъсваемата, безсмъртната нишка на любовта.

Това са душите двойки. Те представляват нещо като две части на едно неразделно цяло. Те са нещо, което не може да бъде разделено завинаги от нищо и от никого. Тези души се търсят през вековете в многобройните последователни съществувания. В различни страни, при различни условия, различни култури, като деца на различни народи и раси те вървят паралелно, може би невинаги съвсем близко и заедно, но винаги свързани с тайнствената, скрита връзка на любовта, на предвечното и предопределеното единство.

Един мъж в многобройните си превъплъщения може да е познавал хиляди жени. Може да се е увличал, да е обичал, да се е свързвал с много лица от другия пол. Но има само една-единствена жена, с която навеки е свързан, с която е обречен още в зората на своя живот като душа и с която нищо не може да го раздели. Същото, без никаква разлика, се отнася до всяка жена. За нея има само един-единствен истински мъж, а многото мъже, с които е имала връзка през хилядолетията, за нея са само временни отношения.

Невинаги свързаните в една двойка души се намират едновременно на земята. Понякога едната от тях е в невидимия свят, а другата е въплътена, но това с нищо не намалява силата на тяхната връзка. Изобщо невинаги предопределените една за друга души се намират в голяма физическа близост. Близостта е съпътствана с изпитания за чистотата и силата на любовта, тя често хвърля тъмна сянка върху съвместния живот на хората, като опошлява и превръща в нещо обикновено, всекидневно и безразлично неземния възторг на любовта. Затова често пъти провидението така подрежда работите, че душите, съставляващи една двойка, са разделени. Това обаче не отслабва взаимната им връзка. Напротив, нейната сила расте от това, защото отделността запазва първичната чистота на отношенията. И само когато душите се издигнат на много висока степен на развитие, могат да бъдат в пълна близост, запазвайки при това идеалния характер на своите отношения. Преди това обаче близостта винаги предполага привличане и отблъскване, приливи и отливи, които са неизбежен спътник на несъвършената човешка любов.“

„Колко загадъчен и измамлив е животът, колко сигурна и неизбежна е смъртта и колко важно е човек да знае какво те крият в себе си. И все пак колко малко са хората, които истински, сериозно се занимават с тези въпроси и търсят тяхното разрешение. Отдадени на своите страсти, увлечени в своите стремежи към тленното, те не виждат как животът си отива и че ще трябва да срещнат края му, без да имат някакъв положителен резултат от кратковременното си пребиваване на земята.“

„Страданието! То е най-ужасното и най-великото нещо! Какво ли не може да направи то! Чие кораво, вкаменено, ожесточено сърце може да устои докрай срещу него? Чия зла воля няма да бъде пречупена от неговата всемогъща сила? Кой гений на злото няма да бъде доведен до сълзите на разкаянието, когато бъде поставен в неговия огън? Там, където нищо друго не може да пробуди заспалите в тинята на греха и престъплението души, там, където всички средства са опитани и са се оказали недостатъчни, там идва страданието. То – великият майстор на живота, поема душите в ръцете си като груби неодялани фигури, като тежки каменни блокове, в които сякаш никой не може да открие скритата божествена хубост. Но то я разкрива. Неговият чук е чук на велик художник. В нашето жалко настояще, в нашите груби, несъвършени черти то вижда бъдещото величие, бъдещата хармония и красота. Неговите удари са тъй-точно, тъй-изкусно отправени! То ни възкресява, то ни преобразява, то ни прави други! Прави ни такива, че самите ние не можем да се познаем, когато сравняваме нашето настояще с миналото си, когато се виждаме такива, каквито сме днес, преминали през огъня и под чука на страданието, след като сме излезли изпод ръцете на този велик майстор на живота.“

„Колко загадъчен и измамлив е животът, колко сигурна и неизбежна е смъртта и колко важно е човек да знае какво те крият в себе си, казвах си аз. И все пак колко малко са хората, които истински, сериозно се занимават с тези въпроси и търсят тяхното разрешение. Отдадени на своите страсти, увлечени в своите стремежи към тленното, те не виждат как животът си отива и че ще трябва да срещнат края му, без да имат някакъв положителен резултат от кратковременното си пребиваване на земята.“

„За мене стана напълно ясно: ако хората нямат информация и не могат да влизат в пряка връзка с невидимия свят, то причината за това не е някаква непреодолима преграда, а незнанието, неразбирането и нежеланието да се влезе в такава връзка. Всъщност нищо по-лесно и по-естествено няма от това особено за човека, който притежава изтънчен умствен апарат и който е развил поне отчасти своята интуиция. Най-удобното време за влизане в такъв вътрешен разговор е нощта или ранното утро – колкото се може по-рано. Тишината и самотата са необходими условия за това. Не е необходима никаква, дори и частична, материализация. Материализацията е нещо извънредно, нещо трудно осъществимо. Обикновено тя може да става само в присъствието на медиум и много рядко без такъв. Обаче вътрешният разговор, долавянето и размяната на мисли с невидимия свят, с наши близки или ръководители са достъпни всекиму, който може да се съсредоточи и да постави в състояние на възприемане своя умствен апарат.“

„Съзнанието е фокус, в който се преплитат безброй тайнствени, скрити сили, които въздействат и насочват човека в едно или в друго направление, за добро или за зло, често против неговата воля. Знай, че невидимият свят е изпълнен с безброй най-различни същества от всякакви категории и видове. Едни от тях са доброжелателни, а други са враждебни към човека или към дадено лице. Някои са хора, временно обитаващи земята след смъртта на физическото си тяло. Преминавайки отвъд границите на земния свят, те, естествено, с нищо не променят своя характер, своите навици, своите мисли и желания. Желанията на мнозина от тях за земен живот, техните страсти, тяхната привързаност към земните неща, са толкова силни, че дълги години не могат да се откъснат от земята, не могат да се откажат от желанията за плътски наслади…“

„В невидимия свят ние имаме не само врагове, но и доброжелатели. Това са нашите близки и приятели и редица светли, мощни същества, които са на много по-висока степен на развитие и са натоварени с ръководството и подпомагането на човека в трудния му път. Тия същества, наречени обикновено ангели, са от различни йерархии според степента на развитието си и според службата, която изпълняват. Те са именно източникът на всички нови идеи, на всички благородни подтици, които озаряват човешките души и се реализират във велики дела от най-различно естество, в научни открития и т.н. Невидимият свят е източникът, откъдето иде вдъхновението на поети, музиканти, художници, учени, народни водачи, с една дума, на всички, които в живота си извършват някакво по-голямо дело. Свързвайки се с този свят на божествени идеи и сили и здраво държейки и запазвайки тази си връзка, и най-обикновеният дотогава човек може да стане проводник и изразител на нещо велико, което никой дотогава не е очаквал от него.“

„В какво се състои тайната на живота? По какъв начин душата се присъединява към

физическия организъм? По какъв начин се отделя от него? В каква форма и при какви условия съществува след смъртта? Какви спомени и чувства запазва след нея? Как и кога се явява?

„Кой съм аз? Откъде идвам и накъде отивам? Какво ще стане с мен след смъртта? Кои са истинските причини за доброто и злото, за любовта и омразата, за успехите и неуспехите, които срещам в своя живот?“

„Коя е целта на човешкото съществуване? Защо се живее и защо се умира! Какво ще стане с хората след смъртта?

Ето няколко важни проблема, които човечеството още не е разрешило, и чието разрешение в своята съвкупност ще представлява истинската психология на бъдещето.“

Дук де Помар, „Безсмъртната любов“. Изд. „Жануа 98“, С. 2006