Робърт Флъд

„Частите често пъти са погрешни, но универсалиите никога. Окултната философия полага голата Природа в нейната пълна голота и сама съзерцава мъдростта на универсалиите чрез очите на ума. Свикнала да бъде част от реките, които текат от Извора на живота, тя не познава грубостта и мътните води.“

„Но, добри Боже, какво е това в сравнение с онази дълбока и истинска музика на мъдрите, чрез която се изследват пропорциите на природните неща, чрез която се разкриват хармоничното съгласуване и качествата на целия свят, чрез която свързаните неща се обвързват заедно, мира, установен между несъвместимите неща, и чрез която всяка звезда е вечно окачена на нейното определено място от теглото и силата й и чрез хармонията на нейния светещ дух.“

Източник: Wikiquote/Robert Fludd

* * *

„Чудесна е любовта и приятелството между плътта и душата, между духа на живота и калта на земята, защото може да се каже, че целият човек е формиран от тези двете съединения. Затова е казано: „Бог създаде човека от калта на земята и вдъхна дъха на живота в лицето му“ (Битие 2:7), давайки му сетиво и интелект, така че чрез сетивото да може да съживи пръстта, свързана с него, и чрез интелекта да я управлява. Така, по същия начин, той може да влезе навътре чрез интелекта и да съзерцава Божията мъдрост, а навън, чрез сетивото, да вижда делата на Неговата мъдрост. Бог озарява интелекта отвътре, но украсява сетивото отвън, така че целият човек да може да намери отдих и в двете, а именно щастие отвътре и наслаждение отвън. Но тъй като външните неща не могат да съществуват дълго, човекът е поканен да се обърне от външните неща към вътрешните неща и да се издигне от вътрешните неща към горните неща, така да се каже, от сетивото (sense) към въображението (imagination), от въображението към разума (reason), от разума към интелекта (intellect), оттам към ума (mind) или интелигенцията (intelligence) и така – към Бог.“

Robert Fludd, Essential Readings

Превод: д-р Деян Пенчев

Робърт Флъд и Йоханес Кеплер

„Робърт Флъд и Йоханес Кеплер (1571–1630) се интересуват и двамата от теориите за хармонията на света. Между 1617 и 1619 г. и двамата публикуват книги на тази тема, използвайки един и същ издател, и ги посвещават и двамата на Джеймс I. По съдържание и метод обаче двамата автори се различават толкова много, че между тях възниква спор, който продължава до 1623 г., без да се стигне до разбирателство. В своята Harmonice Mundi Кеплер критикува Флъд, казвайки, че неговата теория за хармонията, както е изразена в Utriusque Cosmi, се основава на произволни връзки между различни части на света, докато Кеплер твърди, че той може да докаже математически, че има хармонична връзка между разстоянията и скоростите на планетите и следователно, че хармонията съществува в света. Флъд отговаря на Кеплер в своя Veritatis Proscenium, казвайки, че това не е предмет на математиката. В своята книга той искал да покаже схематична картина на света, съзерцанието на която ще даде на читателя мистично преживяване на издигането от Земята към Небето. Той вярвал, че съществува пространствен континуум между човека и Бога. Всички същества имали предназначено място в йерархията. Духовното издигане на човека, представено чрез изкачване по стълбище, започва от подлунния свят, в който живеем, преминава през света на звездите към света на ангелите и завършва в Бог, след деня на разплатата.

Флъд нямал намерение да доказва научно своята теория, в съвременния смисъл на думата. Той се страхувал, че в системата на всеобщата хармония на Кеплер, базирана на астрономията, ще бъде изоставено единството на Природата. Кеплер защитил своята теория в трактат, който нарекъл Apologia, оправдавайки ограничения обхват на своите аргументи с това, че предлага една нова увереност за човешкото познание на звездите. В своя втори отговор, Monochordum Mundi, Флъд повторил своето отхвърляне на Кеплеровото ограничение на концепцията за космическата хармония на небесния свят, тъй като това щяло да отдели другите части на Вселената от Бог и да попречи на проницаемостта на Космоса, когато човекът се опита да се издигне към Бога.“

„High matter, dark language: the philosophy of Robert Fludd (1574–1637). An exhibition at the Wellcome Institute for the History of Medicine. Catalogue”, p. 18

Превод: д-р Деян Пенчев