„Всяко множество има някакво
участие в Едното“ (1).
„Има Едно само по себе си и всяко множество произтича от това Едно“
(5).
„Всичко по природа се стреми към благото“ (7).
„Първичното благо е свръх
съществуващото. […] Благото е общ стремеж за
всичко съществуващо“ (8).
„Същността на душата е свръх
всички тела и мисловната природа – свръх всички души, а свръх всички мисловни
субстанции е Едното“ (19).
„Мисловното познание е начало и
първа причина на знанието“ (20).
„На реда на душите е присъщо те
да водят началото си от една – първата – и да се свеждат до множество души, а
множеството да се възвежда до едната душа“ (21).
„Всичко, което е произлязло от
нещо и се е придвижило напред от него, се обръща по своята същност към онова,
от което е произлязло“ (31).
„Умът е общ стремеж за всички неща, и всички неща се придвижват напред,
произлезли от ума, и целият космос има своята същност от ума“ (34).
„Онова, което е в себе си, е тъждествено
със себе си“ (41).
„Всичко, имащо субстанция от само
себе си е непородено, неунищожимо, неделимо и несъставно, вечно“ (45-49).
„Космосът е вечен“ (47).
„Всичко вечно има безпределна
потенция“ (84).
„Най-напред е съществуващото, после – животът, а след това – умът“
(101).
„Върхът на всяко познание се намира в ума и умът е първото, което е
способно за познание“ (102).
„Тъждествени също са благото и
Бог. И Бог е онова, свръх което няма нищо и към което всичко се стреми. А това,
от което произтичат и към което са насочени всички неща, е благото“ (113).
„Всеки бог е завършена в себе си
единица“ (114).
„Всеки бог е свръх същността, свръх живота и свръх ума“ (115).
„Първото от всички неща е божественото число“ (118).
„Умът се отличава с това, че
познава съществуващото и съдържа в мислите завършеността, а богът – с това, че
има провидение и изпълва всичко с блага“ (134).
„Съществуващото е единно множество“ (138).
„Нещо свойствено за всеки божествен ред минава през всички следващи неща и дава самото себе си на всички по-низши родове. [...] Ако има божественост с някаква пречистваща сила например, пречистване има и в душите, и в животните, и в растенията, и в камъните. [...] И камъкът има участие в пречистващата потенция, но само телесно. Растението – още по-явно – има участие
заради живота. А животното има този
вид заради влечението си. Душата –
доколкото е разумна – участва разумно; умът
– мисловно; а боговете – по свръхсъщностен
и единичен начин. И цялата редица има една и съща потенция, произтичаща от една
божествена причина“ (145).
„Ако мисли себе си, и умът, и
мислимото са тъждествени, и мисленето е тъждествено с ума и мислимото“ (169).
„Всяка душа е безтелесна и
отделна от тялото същност“ (186).
„Всяка душа е непреходна и
неунищожима“ (187).
„Познанието е живот“ (188).
Прокъл, Първооснови на
теологията, изд. „Лик“, С., 1995.
ХЕГЕЛ ЗА ПРОКЪЛ
„В най-съкровените глъбини на
философията го посветила предимно дъщерята на Плутарх, Асклепигения, която,
както уверява Марин, била единствената по времето на Прокъл, която запазила
предаденото й от баща й знание на големите оргии и на цялата теургическа наука.
Прокъл изучил всичко, което се отнася до мистериите: орфическите поеми,
съчиненията на Хермес и религиозните обреди от всякакъв вид, така че където и да
е отивал, той разбирал церемониите на езическото богослужение по-добре,
отколкото жреците, специално назначени за тяхното извършване. Прокъл бил посветен във всички езически
мистерии. Сам той зачитал всички религиозни празници и тържества на
най-различни народи; той познавал дори египетското богослужение, съблюдавал
също дните за пречистване и празничните дни на египтяните и прекарвал в молитви
и пеене на химни известни дни, определени за постене. […]
Прокъл съчинил много химни, някои
от които, много хубави, са се запазили до наши дни – те са посветени на
известни, а също и на съвсем особени местни божества. Относно заниманията си с
толкова много религии, сам той казва: „Не подобава на един философ да бъде слуга
на култовете на един град или на култ, в който са посветени неколцина, а той
трябва да бъде въобще йерофант на целия свят." Прокъл смятал Орфей
за създател на цялата гръцка теология и отдавал голямо значение на орфическия и
халдейския оракул.
Той преподавал в Атина.
Естествено неговият биограф Марин разказва най-големи чудеса и за него, а
именно, че докарвал дъжд от небето и смекчавал големите горещини, спирал
земетресения, лекувал болести и виждал божествени явления.
Прокъл водел изключително деен
научен живот; той бил дълбок спекулативен ум и притежавал най-широки познания. […] Не можем да отречем
голямото дълбокомислие и по-голямата изчерпателност и яснота на Прокъл, както и
по-научното развитие на възгледите му и, общо взето, превъзходната му дикция. […]
Философията на Прокъл е една
интелектуална система. […]
Прокъл е върхът на неоплатоническата философия."
Хегел, История на
философията, т. 3, изд. „Наука и изкуство“, С., 1982.
Подбрал: д-р Деян Пенчев
