„Камъните и металите са съответни
с тревите, последните – с животните, животните – с небесата, небесата – с
Разумните духове, а те – с Божествените свойства и признаци, както и със самия
Бог, по чийто образ и подобие са създадени всички неща. И така, светът е Божественият
първообраз, човекът е първообраз на света, зверовете – на човека, зоофитите –
на зверовете, растенията – на зоофитите, металите – на растенията, а камъните –
на металите.
Още веднъж, в Духа растението се
схожда с животното в растежа, животното – с човека в чувствата, човекът – с
ангела в разума, ангелът – с Бога в безсмъртието. Разумът (mens) е
присъединен към божествеността, интелектът (intellectus) – към
разума, умисълът (intencio) – към интелекта,
въображението (imaginatio) – към умисъла, сетивата
(sensus) – към въображението и накрая нещата – към сетивата.
Защото
обвързаността и непрекъснатостта в Природата се съдържат в това, че всяко
по-висше качество преминава към по-нисшето, следвайки продължителна и
непрекъсната последователност и разпръсквайки лъчите си до най-последните неща,
а по-нисшите чрез своите по-висши достигат най-върховното измежду всички.
Защото по-нисшето е последователно свързано с по-висшето по такъв начин, че
откъм върха, откъм Първопричината достигат влияния, като струна, опъната до
най-ниско стоящите неща, която, докосната само в единия край, трепти по цялата
си дължина и това докосване звучи и в другия й край, а при възбуждане на
по-нисшето се задвижва съответното му по-висше, като струните на добре
настроена лютня.“
Агрипа фон Нетесхайм, Окултна философия, т. 1. Изд. „Аратрон“, С., 1995, гл. XXXVII, с. 109
